изигравало

Речник на българския език

1. изигравало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изигравало е производна форма на изигравам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изигравало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изигравало е производна форма на изигравам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изигравало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изигравало е производна форма на изигравам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изигравало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изигравало е производна форма на изигравам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).