изигравал

Речник на българския език

1. изигравал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изигравал е производна форма на изигравам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изигравал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изигравал е производна форма на изигравам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изигравал — мин. деят. св. прич. м. р.

изигравал е производна форма на изигравам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изигравал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изигравал е производна форма на изигравам (мин. деят. несв. прич. м. р.).