иззимяло

Речник на българския език

1. иззимяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

иззимяло е производна форма на иззимя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. иззимяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

иззимяло е производна форма на иззимя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).