иззимувал

Речник на българския език

1. иззимувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззимувал е производна форма на иззимувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. иззимувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззимувал е производна форма на иззимувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. иззимувал — мин. деят. св. прич. м. р.

иззимувал е производна форма на иззимувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. иззимувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

иззимувал е производна форма на иззимувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).