иззимил

Речник на българския език

1. иззимил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззимил е производна форма на иззимя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. иззимил — мин. деят. св. прич. м. р.

иззимил е производна форма на иззимя (мин. деят. св. прич. м. р.).