иззимил
1.
иззимил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
иззимил
е производна форма
на иззимя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
иззимил —
мин. деят. св. прич. м. р.
иззимил
е производна форма
на иззимя (мин. деят. св. прич. м. р.).