изжънело

Речник на българския език

1. изжънело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изжънело е производна форма на изжъна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изжънело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изжънело е производна форма на изжъна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).