изжънел

Речник на българския език

1. изжънел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изжънел е производна форма на изжъна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изжънел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изжънел е производна форма на изжъна (мин. деят. несв. прич. м. р.).