изжънвало

Речник на българския език

1. изжънвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изжънвало е производна форма на изжънвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изжънвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изжънвало е производна форма на изжънвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изжънвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изжънвало е производна форма на изжънвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изжънвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изжънвало е производна форма на изжънвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).