изжънвал

Речник на българския език

1. изжънвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изжънвал е производна форма на изжънвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изжънвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изжънвал е производна форма на изжънвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изжънвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изжънвал е производна форма на изжънвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изжънвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изжънвал е производна форма на изжънвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).