изжънва

Речник на българския език

1. изжънва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изжънва е производна форма на изжънвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изжънва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изжънва е производна форма на изжънвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изжънва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изжънва е производна форма на изжънвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).