изжънало

Речник на българския език

1. изжънало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изжънало е производна форма на изжъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изжънало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изжънало е производна форма на изжъна (мин. деят. св. прич. ср. р.).