изжънал

Речник на българския език

1. изжънал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изжънал е производна форма на изжъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изжънал — мин. деят. св. прич. м. р.

изжънал е производна форма на изжъна (мин. деят. св. прич. м. р.).