изжулил съм

Речник на българския език

1. изжулил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изжулил съм е производна форма на изжуля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изжулил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изжулил съм е производна форма на изжуля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).