изжулил си

Речник на българския език

1. изжулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изжулил си е производна форма на изжуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изжулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изжулил си е производна форма на изжуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).