изжулили

Речник на българския език

1. изжулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изжулили е производна форма на изжуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изжулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изжулили е производна форма на изжуля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).