изжулила

Речник на българския език

1. изжулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изжулила е производна форма на изжуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изжулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изжулила е производна форма на изжуля (мин. деят. св. прич. ж. р.).