изживяло

Речник на българския език

1. изживяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изживяло е производна форма на изживея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изживяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изживяло е производна форма на изживея (мин. деят. св. прич. ср. р.).