изживеел

Речник на българския език

1. изживеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изживеел е производна форма на изживея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изживеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изживеел е производна форма на изживея (мин. деят. несв. прич. м. р.).