изечаха

Речник на българския език

1. изечаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изечаха е производна форма на изеча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изечаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изечаха е производна форма на изеча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).