изехтяло

Речник на българския език

1. изехтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изехтяло е производна форма на изехтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изехтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изехтяло е производна форма на изехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изехтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изехтяло е производна форма на изехтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изехтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изехтяло е производна форма на изехтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).