изехтявало

Речник на българския език

1. изехтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изехтявало е производна форма на изехтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изехтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изехтявало е производна форма на изехтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изехтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изехтявало е производна форма на изехтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изехтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изехтявало е производна форма на изехтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).