изехтявал

Речник на българския език

1. изехтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изехтявал е производна форма на изехтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изехтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изехтявал е производна форма на изехтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изехтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изехтявал е производна форма на изехтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изехтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изехтявал е производна форма на изехтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).