изебяло

Речник на българския език

1. изебяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изебяло е производна форма на изеба (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изебяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изебяло е производна форма на изеба (мин. деят. несв. прич. ср. р.).