изебете

Речник на българския език

1. изебете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изебете е производна форма на изеба (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изебете — повелително наклонение, мн. ч.

изебете е производна форма на изеба (повелително наклонение, мн. ч.).