изебало

Речник на българския език

1. изебало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изебало е производна форма на изеба (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изебало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изебало е производна форма на изеба (мин. деят. св. прич. ср. р.).