изебал

Речник на българския език

1. изебал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изебал е производна форма на изеба (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изебал — мин. деят. св. прич. м. р.

изебал е производна форма на изеба (мин. деят. св. прич. м. р.).