издялвало

Речник на българския език

1. издялвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издялвало е производна форма на издялвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издялвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издялвало е производна форма на издялвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издялвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издялвало е производна форма на издялвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издялвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издялвало е производна форма на издялвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).