издяволявал си

Речник на българския език

1. издяволявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издяволявал си е производна форма на издяволявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. издяволявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издяволявал си е производна форма на издяволявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. издяволявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издяволявал си е производна форма на издяволявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).