издяволявало

Речник на българския език

1. издяволявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издяволявало е производна форма на издяволявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издяволявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издяволявало е производна форма на издяволявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издяволявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издяволявало е производна форма на издяволявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издяволявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издяволявало е производна форма на издяволявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).