издяволявал

Речник на българския език

1. издяволявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издяволявал е производна форма на издяволявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издяволявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издяволявал е производна форма на издяволявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издяволявал — мин. деят. св. прич. м. р.

издяволявал е производна форма на издяволявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. издяволявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издяволявал е производна форма на издяволявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).