издявало

Речник на българския език

1. издявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издявало е производна форма на издявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издявало е производна форма на издявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издявало е производна форма на издявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издявало е производна форма на издявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).