издърдорил си

Речник на българския език

1. издърдорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издърдорил си е производна форма на издърдоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. издърдорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издърдорил си е производна форма на издърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).