издърдорело

Речник на българския език

1. издърдорело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издърдорело е производна форма на издърдоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издърдорело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издърдорело е производна форма на издърдоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).