издърдорвало

Речник на българския език

1. издърдорвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издърдорвало е производна форма на издърдорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издърдорвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издърдорвало е производна форма на издърдорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издърдорвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издърдорвало е производна форма на издърдорвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издърдорвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издърдорвало е производна форма на издърдорвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).