издърдорвали

Речник на българския език

1. издърдорвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

издърдорвали е производна форма на издърдорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издърдорвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

издърдорвали е производна форма на издърдорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. издърдорвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

издърдорвали е производна форма на издърдорвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. издърдорвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

издърдорвали е производна форма на издърдорвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).