издънил съм

Речник на българския език

1. издънил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издънил съм е производна форма на издъня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. издънил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издънил съм е производна форма на издъня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).