издънила

Речник на българския език

1. издънила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издънила е производна форма на издъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. издънила — мин. деят. св. прич. ж. р.

издънила е производна форма на издъня (мин. деят. св. прич. ж. р.).