издънил

Речник на българския език

1. издънил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издънил е производна форма на издъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издънил — мин. деят. св. прич. м. р.

издънил е производна форма на издъня (мин. деят. св. прич. м. р.).