издъни

Речник на българския език

1. издъни — сег. вр., 3 л., ед. ч.

издъни е производна форма на издъня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. издъни — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

издъни е производна форма на издъня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. издъни — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

издъни е производна форма на издъня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. издъни — повелително наклонение, ед. ч.

издъни е производна форма на издъня (повелително наклонение, ед. ч.).