издънело

Речник на българския език

1. издънело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издънело е производна форма на издъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издънело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издънело е производна форма на издъня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).