издънвали

Речник на българския език

1. издънвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

издънвали е производна форма на издънвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издънвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

издънвали е производна форма на издънвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. издънвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

издънвали е производна форма на издънвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. издънвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

издънвали е производна форма на издънвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).