издължавало

Речник на българския език

1. издължавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издължавало е производна форма на издължавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издължавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издължавало е производна форма на издължавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издължавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издължавало е производна форма на издължавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издължавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издължавало е производна форма на издължавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).