издълбало

Речник на българския език

1. издълбало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издълбало е производна форма на издълбая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издълбало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издълбало е производна форма на издълбая (мин. деят. св. прич. ср. р.).