издълбал

Речник на българския език

1. издълбал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издълбал е производна форма на издълбая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издълбал — мин. деят. св. прич. м. р.

издълбал е производна форма на издълбая (мин. деят. св. прич. м. р.).