издълбавал

Речник на българския език

1. издълбавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издълбавал е производна форма на издълбавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издълбавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издълбавал е производна форма на издълбавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издълбавал — мин. деят. св. прич. м. р.

издълбавал е производна форма на издълбавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. издълбавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издълбавал е производна форма на издълбавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).