издълба

Речник на българския език

1. издълба — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

издълба е производна форма на издълбая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. издълба — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

издълба е производна форма на издълбая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).