издъвквало

Речник на българския език

1. издъвквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издъвквало е производна форма на издъвквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издъвквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издъвквало е производна форма на издъвквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издъвквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издъвквало е производна форма на издъвквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издъвквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издъвквало е производна форма на издъвквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).