издъвквала

Речник на българския език

1. издъвквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издъвквала е производна форма на издъвквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. издъвквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издъвквала е производна форма на издъвквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. издъвквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

издъвквала е производна форма на издъвквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. издъвквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

издъвквала е производна форма на издъвквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).