издушвало

Речник на българския език

1. издушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издушвало е производна форма на издушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издушвало е производна форма на издушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издушвало е производна форма на издушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издушвало е производна форма на издушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).