издушвал

Речник на българския език

1. издушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издушвал е производна форма на издушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издушвал е производна форма на издушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

издушвал е производна форма на издушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. издушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издушвал е производна форма на издушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).